Самотно стихотворение

Пустотата в душата е сън
до днес забравен.
Пустотата в душата е миг,
от красотата изоставен...
И пусто е мойто сърце,
във него се никой не врича.
Забравило е топлината на чифт ръце,
безмилостно се скита

И туй сърце така ридае скришом,
нечута е зелената тъга,
която и до днес из сънищата скита,
безспорно все се моли тя,
за бягството от пустотата пита,
но чух веднъж, прошепна ми някой едва:
От себе си не можеш да избягаш, ни от своята съдба

И примирява се отново бледо, със самотата моето сърце,
на вечна тишина е таз душа обречена
и люби се с безмилостна тъга.