fantboy94 (Иван Бодуров)
100 207
6.01.2018 г., 0:08 ч.

Самоунищожение 

  Поезия » Друга
506 1 4

Говори се, че времето лекува, 

но този свят е пълен със сълзи

и болката активно съществува, 

и аз ако не съм,  ще бъдеш ти... 

 

И ден след ден нещата се влошават, 

не светът, а хората са полудели, 

пари ли имаш пусти опустели, 

всички всичко твое ще признават.

 

Беден ли си, ставаш сиромах, 

за залък хляб по път се молиш, 

гладен и жаден,  тъжен и плах, 

но няма какво друго да сториш. 

 

Светът е осъден на гибел сега, 

направен от хората дяволски свят,  

корен останал без капка вода, 

 пуста пустиня и черен ад... 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Иван Бодуров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Мрачна красота си нарисувал - началото на края.
    И добре си го казал: "пуста пустиня и черен ад".
    Поздрави!
  • Все някой е в неприятни ситуации и трябва с всички сили да се бори, за да устои. Надявам се, че следващия стих ще е позитивен!
  • Тъжни истини, казани във време на пиянство. Нали сега се яде и пие много. Всеки ден е празник.... Дано не видим, дано забравим тия тъжни истини! Поздрав! Браво!
Предложения
: ??:??