19.01.2015 г., 18:01  

Самозвани - небогоизбрани

1.2K 0 3

 

Самозвани - небогоизбрани

 

Някои хора без власт ако живеят,

ще се тръшкат, та чак разболеят.

Могат единствено да наставляват,

да сочат със пръст и поучават.

Мислят си, че без тях живот няма,

не се ли намесят е беда голяма.

Смятат, че абсолютно всичко знаят,

друго мнение никога не траят.

Само на тях Бог лично им говори,

затова с тях не може да се спори.

Под лупа всеки непознат оглеждат,

през девет сита в десето прецеждат.

Ако не е на нивото им застанал,

защо ли изобщо с тях се е захванал

да разговаря, да иска да се запознае,

как си позволява към тях да нехае?!

Направо си е грехота и срама

човек към такива респект да няма.

Те не се сприятеляват ей така.

Само шампиони са в тяхната игра.

 

2014

А. Б.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Банчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви момичета, Ели и Плами! Съгласна съм и с двете и дано, най-вече в реалния живот, сме заобиколени от повече позитивни хора около нас!
  • Добре си ги описала, Ани!
    Не ни остава друго, освен да ги избягваме...
  • До хубаво заключение си стигнала, Ани!
    За съжаление има и такива хора в живота ни.
    Но човек трябва да види и лошата страна на нещата,
    за да може после да оцени хубавата.
    Поздрави от мен и ти желая повече слънчеви
    и позитивни хора да срещаш в живота си!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...