19 ene 2015, 18:01  

Самозвани - небогоизбрани

  Poesía
1.2K 0 3

 

Самозвани - небогоизбрани

 

Някои хора без власт ако живеят,

ще се тръшкат, та чак разболеят.

Могат единствено да наставляват,

да сочат със пръст и поучават.

Мислят си, че без тях живот няма,

не се ли намесят е беда голяма.

Смятат, че абсолютно всичко знаят,

друго мнение никога не траят.

Само на тях Бог лично им говори,

затова с тях не може да се спори.

Под лупа всеки непознат оглеждат,

през девет сита в десето прецеждат.

Ако не е на нивото им застанал,

защо ли изобщо с тях се е захванал

да разговаря, да иска да се запознае,

как си позволява към тях да нехае?!

Направо си е грехота и срама

човек към такива респект да няма.

Те не се сприятеляват ей така.

Само шампиони са в тяхната игра.

 

2014

А. Б.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Банчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви момичета, Ели и Плами! Съгласна съм и с двете и дано, най-вече в реалния живот, сме заобиколени от повече позитивни хора около нас!
  • Добре си ги описала, Ани!
    Не ни остава друго, освен да ги избягваме...
  • До хубаво заключение си стигнала, Ани!
    За съжаление има и такива хора в живота ни.
    Но човек трябва да види и лошата страна на нещата,
    за да може после да оцени хубавата.
    Поздрави от мен и ти желая повече слънчеви
    и позитивни хора да срещаш в живота си!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...