MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
26.02.2007 г., 8:58 ч.

Сансара 

  Поезия
711 0 7

 

 

Ранена от лъжи,

ранена от измами,

по пътя на сансара

душата ти блуждае

в моя кръговрат,

а пътя той гадае,

удържа тъжния обрат

и не допуска драми.

 

Шептя легенда стара

за сърце отблъснато,

за логика “сансара”:

чувство непрекъснато,

душата що преражда,

що прави тъждество,

що поражда жажда

за общо същество.

 

Ранена! Любя те ранена:

ранен ветрец, ранени клони,

сърцето наскърбено,

плаче сянката дори,

гони бурята саката,

стене даже тишината,

на кръвта й е студено,

мрак пронизва твойта плът,

смърт насреща гледа,

а Луната безучастна,

стана много бледа -

тържествува властна.

 

Ранена! Любя те ранена.

Две сълзи в една звезда,

прегръщат те смутена,

с твойто плахо, първо:”Да!”

с поглед към Зората,

родила тиха ведрина,

създаваща жената

с безкрайна добрина,

но пак ранена… ех, защо,

а погледът далечен

в небесата морни

чертае път човечен.

 

Жадуван дълго, тук се спрях,

нарамили доверие -

невинност гола срещу грях:

реалност, не неверие

и действие умело,

пораждащо мечти

в приятелството смело,

прераждащо ни – “аз и ти”,

защото доброволно

създадохме олтар,

усетили, че волно

душата прави дар.

 

Ранена! Любя те ранена,

но пазиш ти камата -

от мен си сътворена

с трепета на ведрината

и казах ти веднага,

че с теб съм тъждество

чрез думичката:”Драга!”

обично, мило същество,

но няма да умираме,

а ще минем през обрат:

сансара си избираме,

борейки се с разврат.

 

Родена! Любя те родена,

спасена от Смъртта –

за нашата любов сгодена

с искра на радостта:

ранена смъртоносно,

изпих жестока скръб,

но всяко нещо сносно

поражда поглед тъп

пред мойто озарение,

болка на възкачване,

напомняща падение,

болезнено прикачване.

 

Станали приятели,

с творчество упорно:

сансара е ваятели

на действието спорно

и пътят ни върви

по начин много рядък

в следата, що кърви

открихме пътя сладък,

а този път страхотен,

ни прави и различни,

но той не е самотен -

вървиме идентични.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересно разсъждение, Анита! Възпроизводство на любовта чрез болката.
  • Ако са малко, ще ги увеличим в един роман...И аз най-напред го изписвах с "М", че повече ми харесваше....Справката показа друго.
  • 2км ямб за такова сериозно нещо.Не се ли пише "СаМсара"?
  • Здравейте!
    Приемам с уважение и със задоволство изказаните становища, защото всяко от тях дава възможност за самостоятелен разговор по тази сложно тема. Иска ми се да откроя усилието на Росица Петрова, която в поетичен текст, развива логиката на творбата.
    Поздравления!
  • Сливане в хармония с природата,живота и смъртта...
    Поздравления!!!
  • Продължавай да вървиш по пътя на любовта, защото той е най-дългият път, който води до човечността на човешкото.
  • Ранена съм...
    Душата ми ридае,
    по пътя на сансара
    безпаметно блуждае,
    но любиш ме такава
    прекършена и слаба.
    От бури повалена
    съм ледено студена.
    А нежната ти ласка
    към нов живот ме тласка
    и пия зажъдняла
    до болка премаляла
    в чертога ти човечен
    показващ пътя вечен.
    И с поглед към зората
    открила ведрината,
    чрез тебе се прераждам
    и в душата ти се вграждам...

    Поздрав за текста ти,Валери...След прочита на такъв стих мога само да замълча.
Предложения
: ??:??