Сансара
Ранена от лъжи,
ранена от измами,
по пътя на сансара
душата ти блуждае
в моя кръговрат,
а пътя той гадае,
удържа тъжния обрат
и не допуска драми.
Шептя легенда стара
за сърце отблъснато,
за логика “сансара”:
чувство непрекъснато,
душата що преражда,
що прави тъждество,
що поражда жажда
за общо същество.
Ранена! Любя те ранена:
ранен ветрец, ранени клони,
сърцето наскърбено,
плаче сянката дори,
гони бурята саката,
стене даже тишината,
на кръвта й е студено,
мрак пронизва твойта плът,
смърт насреща гледа,
а Луната безучастна,
стана много бледа -
тържествува властна.
Ранена! Любя те ранена.
Две сълзи в една звезда,
прегръщат те смутена,
с твойто плахо, първо:”Да!”
с поглед към Зората,
родила тиха ведрина,
създаваща жената
с безкрайна добрина,
но пак ранена… ех, защо,
а погледът далечен
в небесата морни
чертае път човечен.
Жадуван дълго, тук се спрях,
нарамили доверие -
невинност гола срещу грях:
реалност, не неверие
и действие умело,
пораждащо мечти
в приятелството смело,
прераждащо ни – “аз и ти”,
защото доброволно
създадохме олтар,
усетили, че волно
душата прави дар.
Ранена! Любя те ранена,
но пазиш ти камата -
от мен си сътворена
с трепета на ведрината
и казах ти веднага,
че с теб съм тъждество
чрез думичката:”Драга!”
обично, мило същество,
но няма да умираме,
а ще минем през обрат:
сансара си избираме,
борейки се с разврат.
Родена! Любя те родена,
спасена от Смъртта –
за нашата любов сгодена
с искра на радостта:
ранена смъртоносно,
изпих жестока скръб,
но всяко нещо сносно
поражда поглед тъп
пред мойто озарение,
болка на възкачване,
напомняща падение,
болезнено прикачване.
Станали приятели,
с творчество упорно:
сансара е ваятели
на действието спорно
и пътят ни върви
по начин много рядък
в следата, що кърви
открихме пътя сладък,
а този път страхотен,
ни прави и различни,
но той не е самотен -
вървиме идентични.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
