11.06.2018 г., 23:01 ч.
Сарабанда
Гледам те и чак не ми се вярва –
колко много посребря,
по лицето, детско нявга,
пътя виждам извървян.
Хилядите радости, неволи,
още помня до една,
мрежата от спорове, тревоги,
разплетена с усмивка на уста.
Срещнахме, изпратихме чедата,
наше щастие, тъга,
побеля на теб брадата,
а къщата ни опустя. ...
колко много посребря,
по лицето, детско нявга,
пътя виждам извървян.
Хилядите радости, неволи,
още помня до една,
мрежата от спорове, тревоги,
разплетена с усмивка на уста.
Срещнахме, изпратихме чедата,
наше щастие, тъга,
побеля на теб брадата,
а къщата ни опустя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Петя Маркова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
