6.07.2011 г., 21:53 ч.

Сатира 

  Поезия » Гражданска
381 2 0

САТИРА

 

Все мътиме водите в гьола,

над който цял живот  стоим!

Съдбата ни – Съдба на вола!...

Ний над  тресавище градим!

 

А паднеме ли, мътим гьола!...

И пътят ни не води в „Рим”...

Качен е Дявол на Престола...

И  ний безропотно мълчим?!

 

Тъй караме на поразия

безропотните си дела.

И само за една филия

ний веем чужди  знамена!

 

Дошъл от Пъкъла в Живота,

Той нас във Пъкъл ни е сврял!

Нещата, както иска, мота!

И хич за нас не го е жал...

 

Това във блатото  ни води!

Това са смъртни грехове!

Нима във другите народи

Съдбата се така кове!

 

А ний, наивниците клети,

си мислим, че ще стигнем „Рим”...

И носим дните си проклети,

и даже му благодарим!

 

О, няма все да мътим Гьола...

Все някой ден  ще отмъстим!

Ще смъкнем Дявола и Произвола

и като хората  ще продължим!...

 

 

 

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??