Съвест
Една лъжа из умовете броди,
ръцете си разперила доволна.
Преяла с човешките несгоди,
в сърцата им бърника волна.
Лъжата е последният пазител
на милионите илюзии разбити.
Тя скорост е, без ограничител,
измислица с грамадни габарити.
А истината все е неразбрала,
дълбоко у човека все мълчи.
Когато тя блажено е заспала,
лъжата няма кой да различи.
Страхът пък е верен подмазвач,
никога не влиза в битки тежки.
Но на истинското често е палач,
лице закрил, чисто по човешки.
Спасението съвест се нарича,
сред сенките я чуваме, нали?
Съвестта заблуди не обича
и хляба си с лъжата не дели.
Когато иска нещо да покаже,
поставя пред лицата огледало.
Забравили кои сме ние даже,
там грее истинското ни начало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Кръстев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
Не знам да има проблеми. 