Съвест
Една лъжа из умовете броди,
ръцете си разперила доволна.
Преяла с човешките несгоди,
в сърцата им бърника волна.
Лъжата е последният пазител
на милионите илюзии разбити.
Тя скорост е, без ограничител,
измислица с грамадни габарити.
А истината все е неразбрала,
дълбоко у човека все мълчи.
Когато тя блажено е заспала,
лъжата няма кой да различи.
Страхът пък е верен подмазвач,
никога не влиза в битки тежки.
Но на истинското често е палач,
лице закрил, чисто по човешки.
Спасението съвест се нарича,
сред сенките я чуваме, нали?
Съвестта заблуди не обича
и хляба си с лъжата не дели.
Когато иска нещо да покаже,
поставя пред лицата огледало.
Забравили кои сме ние даже,
там грее истинското ни начало.
© Мирослав Кръстев All rights reserved. ✍️ No AI Used
Не знам да има проблеми. 