Да, права си, ревнива ми госпожо,
с ентусиазъм станала палачка -
познавам яростта до изнемога,
онази ярост, дето не за плач е,

а тихо и ужасно злобно ръфа
сърцето, от безобич изцедено,
и дето свойте бомбички разпръсва
със отмъстителна вредливост дребна.

Това, че съм преминала пожара
и минните полета на тъгата,
фрустрацията, болката, раздяла,
че съм живяла дълго със вината,

не означава, че ще ти прощавам.
Сега твой ред е всъщност да израстваш.
Ако не можеш, значи заслужаваш
във собствената ревност да угасваш.

Не ми разправяй, че за всеки влюбен
било присъщо ревността-проказа!
Да притежаваш - то е нещо друго!
А Любовта, госпожо, не наказва!