LakeBodom (Николай Беков)
21 11
21.05.2008 г., 8:32 ч.

Сбогом 

  Поезия
579 0 2
Защо на смърт осъждаш ми душата,
огрявана доскоро от любов?
Защо затръшваш ми вратата -
на всичко аз за тебе съм готов.

Недей на самота да ме осъждаш,
недей ме праща в гроба ти.
Защо тъй лесно ме отпъждаш -
от скръб сърцето ме боли.

Не знаеш ли какво напира
в гърдите, във душата и сърцето -
прободен бях от твоята рапира
и нивга няма аз да видя пак небето.

Не ще се радвам вече на звездите,
не ще поглеждам повече морето,
не ще се връщам вече към реките,
когато спре да ми тупти сърцето.

На смърт осъден аз да съм,
по-лека от живота тя е,
безмълвен сладък вечен сън,
от самотата по-красива тя е.

Последни думи пиша тука,
последно сбогом казвам аз.
Обичам те и казвам ти наслука
за оня свят кажи ми - добър час.

Помни навеки със добро ти мене,
помни, че някога аз БЯХ,
цветя недей полага върху мене,
помни, че вече не скърбя.

    Амин!

© Николай Беков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Боли от любовта, но неможем без нея.
    Без любов неможе да живее и лирическата.
    Красив стих, написан със сърцето...поздрав!
  • И не мога да ви разбера бе хора... кво толкова я оплаквате тая любов? Нищо не е вечно,не се ли научихте вече?! Това,обаче,не означава,че временните събития и явления не си заслужават.
    И какво толкова й има на самотата?! Нима има друга,която по-умело от нея,може да ни покаже кои сме всъщност? Стига с тези клиширани възприятия на тъгата,разделите,болката и самотата.Те,макар и да са неприятни на вкус,ти дават не по-малко от любовта,радостта и т.н.
Предложения
: ??:??