Сбогом
Защо на смърт осъждаш ми душата,
огрявана доскоро от любов?
Защо затръшваш ми вратата -
на всичко аз за тебе съм готов.
Недей на самота да ме осъждаш,
недей ме праща в гроба ти.
Защо тъй лесно ме отпъждаш -
от скръб сърцето ме боли.
Не знаеш ли какво напира
в гърдите, във душата и сърцето -
прободен бях от твоята рапира
и нивга няма аз да видя пак небето.
Не ще се радвам вече на звездите,
не ще поглеждам повече морето,
не ще се връщам вече към реките,
когато спре да ми тупти сърцето.
На смърт осъден аз да съм,
по-лека от живота тя е,
безмълвен сладък вечен сън,
от самотата по-красива тя е.
Последни думи пиша тука,
последно сбогом казвам аз.
Обичам те и казвам ти наслука
за оня свят кажи ми - добър час.
Помни навеки със добро ти мене,
помни, че някога аз БЯХ,
цветя недей полага върху мене,
помни, че вече не скърбя.
Амин!
огрявана доскоро от любов?
Защо затръшваш ми вратата -
на всичко аз за тебе съм готов.
Недей на самота да ме осъждаш,
недей ме праща в гроба ти.
Защо тъй лесно ме отпъждаш -
от скръб сърцето ме боли.
Не знаеш ли какво напира
в гърдите, във душата и сърцето -
прободен бях от твоята рапира
и нивга няма аз да видя пак небето.
Не ще се радвам вече на звездите,
не ще поглеждам повече морето,
не ще се връщам вече към реките,
когато спре да ми тупти сърцето.
На смърт осъден аз да съм,
по-лека от живота тя е,
безмълвен сладък вечен сън,
от самотата по-красива тя е.
Последни думи пиша тука,
последно сбогом казвам аз.
Обичам те и казвам ти наслука
за оня свят кажи ми - добър час.
Помни навеки със добро ти мене,
помни, че някога аз БЯХ,
цветя недей полага върху мене,
помни, че вече не скърбя.
Амин!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Беков Всички права запазени
