May 21, 2008, 8:32 AM

Сбогом 

  Poetry
665 0 2
Защо на смърт осъждаш ми душата,
огрявана доскоро от любов?
Защо затръшваш ми вратата -
на всичко аз за тебе съм готов.
Недей на самота да ме осъждаш,
недей ме праща в гроба ти.
Защо тъй лесно ме отпъждаш -
от скръб сърцето ме боли.
Не знаеш ли какво напира
в гърдите, във душата и сърцето -
прободен бях от твоята рапира
и нивга няма аз да видя пак небето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Беков All rights reserved.

Random works
: ??:??