Сбогом
Защо тъй далеч си ти, моя любов?...
Зашо тъй далеч?
Защо тъй непонятна си ми, моя любов?...
Защо тъй непонятна?
Нима неведнъж очите си изплаках?
Нима аз неведнъж сърцето си не дадох?
Защо си тъй далечна, моя любов?...
Защо?
Защо мълчиш? Или... не ми кавай
... и ти не знаеш...
А какво искаш?
Аз вече всичко ти дадох.
Нищо не остана.
Дори и надеждата.
И тя се изгуби.
Без стон, без знак.
Чужда, неистинска, не моя.
Това е краят, нали?
Отдавна го знаех.
Сбогом тогава.
Дано не се видим.
Не ще чуеш сълза за теб веч да се рони.
Сбогом, моя любов,
върви и руши нечий чужди живот!
Аз повече не те искам.
Вероятно произведението ми не ще бъде високо оценено и то с основание. Истината е, че имах нужда да споделя с Вас мислите и чувствата си. :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Всички права запазени
