Оглежда се Слънцето в топлите ти,

красиви очи.

Очи потъмнели и тъжни.                         

Усмихваш ми се нежно ти...

опитвайки се да прикриеш напиращите сълзи...

Усмивка скръбна...                                  

Шептиш тихичко сбогом

 – всеки момент ще си отидеш...

    Ще ми липсват шегите ти нелепи.

Ще ми липсват веселите ни игри,

от щастие кипящите сълзи.

Ще ми липсва загриженият ти вик,

когато се губих из тълпата;

когато тичахме задъхани по полята.

Ще ми липсват черните ти коси,

но най-много ще ми липсват, бате,

пълните ти с живот очи.              

Не ще дочакаш с мене залеза 

и не ще посрещнем прегърнати изгрева.

Няма да видиш повече цъфналите дръвчета

напролет; на морето бурните вълни...

Ще ме гледаш от небето с мъртви очи...

     Умираш с усмивка на лице,

         от смъртта не те е страх. 

Умираш с душата на дете,

         примирие в очите ти видях.   

 Казваш ми "недей плачи",

но виждам и в твоите очи сълзи.

Пече злокобно Слънцето над нас,

чакащо сетния ти час.

И ето, че мигът дойде...           

Издъхна в прегръдките ми

с последно сбогом на уста,

отпуснаха се пръстите ти,

изстиващи в моята ръка.

Сбогом, братко!

Ще те помня жив,

усмихващ се щастливо,

в очите твои всичко бе красиво...