Nov 24, 2015, 9:46 PM

Сбогом, братко!

  Poetry
1.2K 0 1

Оглежда се Слънцето в топлите ти,

красиви очи.


Очи потъмнели и тъжни.                         

  


Усмихваш ми се нежно ти...

опитвайки се да прикриеш напиращите сълзи...


Усмивка скръбна...                                  



Шептиш тихичко сбогом

 – всеки момент ще си отидеш...


    Ще ми липсват шегите ти нелепи.

Ще ми липсват веселите ни игри,

от щастие кипящите сълзи.

Ще ми липсва загриженият ти вик,

 

когато се губих из тълпата;

когато тичахме задъхани по полята.

Ще ми липсват черните ти коси,

но най-много ще ми липсват, бате,

пълните ти с живот очи.              


Не ще дочакаш с мене залеза 

и не ще посрещнем прегърнати изгрева.

Няма да видиш повече цъфналите дръвчета

напролет; на морето бурните вълни...


Ще ме гледаш от небето с мъртви очи...


     Умираш с усмивка на лице,

         от смъртта не те е страх. 

Умираш с душата на дете,

         примирие в очите ти видях.   


 Казваш ми "недей плачи",

но виждам и в твоите очи сълзи.

Пече злокобно Слънцето над нас,

чакащо сетния ти час.


И ето, че мигът дойде...           


Издъхна в прегръдките ми

с последно сбогом на уста,

отпуснаха се пръстите ти,

изстиващи в моята ръка.


Сбогом, братко!

Ще те помня жив,

усмихващ се щастливо,

в очите твои всичко бе красиво...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела All rights reserved.

Comments

Comments

  • "
    "Сбогом, братко!
    Ще те помня жив,
    усмихващ се щастливо,
    в очите твои всичко бе красиво..."
    Поклон!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...