25.12.2008 г., 19:19

"Сбогом" или "Чао"

1.4K 0 21

С аромат на утринна раздяла,

сънено, болезнено е някак си…

Кафе с вкус на някаква промяна,

спасение от плаващите пясъци?

 

Вълна, превърнала се просто в пяна

от многобройните й скокове.

Мечта за някого далече там отвяна,

а в очите още много мокро е.

 

„Сбогом”  каза или „Чао”,

мостовете са съборени,

студена като леден мрамор,

от Рая вече сме изгонени...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • и аз имам идея да направя нешто подобно, ако някой иска можем да се разберем и да направим нешто такова, става въпрос някой да направи песен от мой текст. иначе е много качецтвено това - браво! 6 от мен
  • Не знам какво кого спъва?!Много си е хубаво стихотворението и е искрено.Има си и ритъм и нищо не го спъва.На мен ми харесва много
  • http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=149016 Това е музикалния вариант. Автор е lubo_ag (Любомир Георгиев). Много му благодаря, това е един от най-добрите новогодишни подаръци, които съм получавал!!!
  • всеки коментар, който се появи тук и не е свързан с произведението - ще доведе до изтриване на последното!
    ======================================
    оставих коментара на doreto66 - за да ви напомня за какво иде реч.
    а всеки, опитал се да продължи чата, ще бъде удостоен с едномесечен бан!
  • Ей, това стихо ще бъде текст на една песен! Не се шегувам, сериозно! Ще ви дам линк, като стане... едно момче от сайта я е харесало... така че дерзайте фенове мои... хаххаха

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...