С аромат на утринна раздяла,
сънено, болезнено е някак си…
Кафе с вкус на някаква промяна,
спасение от плаващите пясъци?
Вълна, превърнала се просто в пяна
от многобройните й скокове.
Мечта за някого далече там отвяна,
а в очите още много мокро е.
„Сбогом” каза или „Чао”,
мостовете са съборени,
студена като леден мрамор,
от Рая вече сме изгонени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse