С аромат на утринна раздяла,
сънено, болезнено е някак си…
Кафе с вкус на някаква промяна,
спасение от плаващите пясъци?
Вълна, превърнала се просто в пяна
от многобройните й скокове.
Мечта за някого далече там отвяна,
а в очите още много мокро е.
„Сбогом” каза или „Чао”,
мостовете са съборени,
студена като леден мрамор,
от Рая вече сме изгонени...