Tangerine (Хел)
136 1658
10.01.2023 г., 14:44 ч.

Сбогом, мое есенно момче 

  Поезия » Любовна
541 2 7

Когато гонех есенния вятър
без злоба сещах се за теб.
Ти беше съвършено непознат.
И не очаквах да се влюбиш в мен.

 

Любовта ти се оказа май лъжовна,
а аз от чувствата едва се съживих,
за да осъзная своята съдба тъжовна.
И питам се с какво те нараних?

 

Но ако не си ме никога обичал,
не би бил толкова ранен,
сърцето ти е сякаш волна птица,
родена да лети далеч от мен.

 

А аз в клетката на чувствата останах,
затворена без правото на глас.
Ключа отмъкна и го запокити някъде.
Замря сърцето в есенния час.

 

Внезапно ноемврийски дъжд зачука,
в прозорците ми се разбиваше,
изви се мощно бурята-вихрушка
и студ скова ме сякаш на умиране.

 

Уцели ме жестоко твоето оръжие,
рани ме безпощадната стрела 
на таз любов-лъжа и след това си тръгна,
остави ме в потопа сам-сама.

 

Но давай, бягай още, бягай бързо,
не те очаквам повече в нощта.
За мен дойде нов ден и ново слънце.
Разбих решетките и почнах да летя!

 

© Хел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е! Любовта е непредсказуема! Не винаги нещата са такива, каквито изглеждат на пръв поглед!
  • Благодаря, Иван! Въпреки съкровенните чувства понякога любовта се оказва измамна.
  • Харесва ми! Права е Виолета! Време е за ново начало! Благодаря за споделените съкровени чувства Поздравления и от мен, Хел!
  • Благодаря за прочита и отзива, Таня!
  • Чудесен стих!
  • Така е, Виолета! Благодаря за прочита и отзива!
  • Трябва си понякога да кажем сбогом. Хареса ми, Хел. Време е за ново начало.
    Поздрави!
Предложения
: ??:??