Сбогом, мое есенно момче
Когато гонех есенния вятър
без злоба сещах се за теб.
Ти беше съвършено непознат.
И не очаквах да се влюбиш в мен.
Любовта ти се оказа май лъжовна,
а аз от чувствата едва се съживих,
за да осъзная своята съдба тъжовна.
И питам се с какво те нараних?
Но ако не си ме никога обичал,
не би бил толкова ранен,
сърцето ти е сякаш волна птица,
родена да лети далеч от мен.
А аз в клетката на чувствата останах,
затворена без правото на глас.
Ключа отмъкна и го запокити някъде.
Замря сърцето в есенния час.
Внезапно ноемврийски дъжд зачука,
в прозорците ми се разбиваше,
изви се мощно бурята-вихрушка
и студ скова ме сякаш на умиране.
Уцели ме жестоко твоето оръжие,
рани ме безпощадната стрела
на таз любов-лъжа и след това си тръгна,
остави ме в потопа сам-сама.
Но давай, бягай още, бягай бързо,
не те очаквам повече в нощта.
За мен дойде нов ден и ново слънце.
Разбих решетките и почнах да летя!
© Хел Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Така е! Любовта е непредсказуема! Не винаги нещата са такива, каквито изглеждат на пръв поглед!
-
Благодаря, Иван!
Въпреки съкровенните чувства понякога любовта се оказва измамна. -
Харесва ми! Права е Виолета! Време е за ново начало! Благодаря за споделените съкровени чувства Поздравления и от мен, Хел!
-
Благодаря за прочита и отзива, Таня!
-
Чудесен стих!
-
Така е, Виолета! Благодаря за прочита и отзива!
-
Трябва си понякога да кажем сбогом. Хареса ми, Хел. Време е за ново начало.
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
