7.04.2006 г., 12:07

Сбогом -на Вал

1.8K 0 8
Човек се ражда на света
живот си взема от гишето
и с куфар в дясната ръка
пътува той по спирките в сърцето...
Накрая идва гара...
Изсвирва влакът за последен път
Човекът слиза,куфара предава-на друг
и друг поема своя път...
На гарата пред лавката е тихо...
Клиентите смълчани се редят.
Реди се и човека мълчаливо
купува си билет за вечен път...
Билети за обратно няма...
Влакът тръгна...
Сбогом Вал...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не мога да кажа нищо, защото всичко което бих казала, би било малко!Познавам това чувство-6 от мен
  • Това ми хареса и започва да променя мнението ми,пишеш много противоречиво,но общото е - меланхолия и подтиснатост.Вдъхновява ме да напиша нещо оптимистично в противовес...
  • Чудесно е,тръпки преминаха през мен докато го четях.От мен 6
  • Много е силно, даже ми напомни за една песен на Висоцки "Билет за рая"
    Вот твой вагон, вот твой билет, все в лучшем виде одному тебе дано
    Страшно, но вярно.Билет за връщане няма, затова всеки ден живейте като за последно.Давайте с пълни шепи любов и доброта и нищо не искайте.Сигурна съм, че така човек е по-щастлив!!! Б Р А В О !!!
  • Прекрасно стихотворение! Жалко,че поводът е тъжен.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...