Сбогувам се с ехото на стъпките
Вали бял пролетен цвят, и ме посипва.
Лалета цъфтят ненаситно червени.
В душата пролет неслучена рисува
тъга, но от любов и тя е красива.
Вървя по алеите на моите спомени,
мостът за влюбени днес е самотен.
Във Янтра не плуват бели самодиви,
вълшебният ключ е отдавна изгубен.
Накацали къщи, като птици в душата ми,
които ронят последни горчиви сълзи...
Аз се сбогувам със ехото на стъпките,
които целувах с влюбените си очи.
Сядам на масата, поръчвам от виното,
и отпивам сама спомените красиви...
Мечтано танго някога във сърцето...
танцуваш с друга в очите си влюбени.
Валят пролетни спомени, бели и чисти.
Ти танцувай, не спирай, любими...
Аз си отивам, с нея бъдете щастливи!
И пак да ги има, белите трепети нежни!
Лалета цъфтят ненаситно червени.
В душата пролет неслучена рисува
тъга, но от любов и тя е красива.
Вървя по алеите на моите спомени,
мостът за влюбени днес е самотен.
Във Янтра не плуват бели самодиви,
вълшебният ключ е отдавна изгубен.
Накацали къщи, като птици в душата ми,
които ронят последни горчиви сълзи...
Аз се сбогувам със ехото на стъпките,
които целувах с влюбените си очи.
Сядам на масата, поръчвам от виното,
и отпивам сама спомените красиви...
Мечтано танго някога във сърцето...
танцуваш с друга в очите си влюбени.
Валят пролетни спомени, бели и чисти.
Ти танцувай, не спирай, любими...
Аз си отивам, с нея бъдете щастливи!
И пак да ги има, белите трепети нежни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
