Всичко остана във миналото...

Но щом завали, спомените нахлуват.

Нека повече не ни горчи виното.

Да поседнем на масата, пред сбогуване!

*  *  *

Спомням си... недовършената вечеря,

направена по рецепта в компютъра.

Спомням си и друга, изнервена,

на която преглъщахме трудно.

Днес ще ти приготвя обяд -

с вкус на обич и с аромат - отчаяние.

Първо ще направя салата,

после - следващите послания.

Ще нарежа гнева си на ситно,

ще го поръся с последни сълзи,

със разбити във миксер усмивки

ще украся чинията отстрани.

Ще сваря бавно, със къкрене,

и надеждата, и твърдата вяра,

ведно с остарелите предразсъдъци

и мечтата, която и до днес ме изгаря.

А във соса ще сложа изхвърлените

от паметта ми спомени с болка -

ще заменя с тях гъбите...

Цяла купа ще се напълни, догоре!

С червено вино, като кръвта ни,

ще напия страстта ни във вените -

да замлъкнат крещящите рани.

После... После ще вкусим десерта.

Ще го извая във вид на целувки -

по една за всяка година, изминала

във мълчание и преструвки.

Ще преглътнем с чай от вода изворна.

А лъжата? Нея ще я оставя -

вместо захар да си сипеш във чашата.

После с поздрав "Наздраве!"

ще се сбогувам с любовта... нашата.

Нещо забравих ли?! "Да ти е сладко!" -

както казват в земите ни...

Какво да добавя? ОТРОВА!? Не трябва!

ТИ сам осоляваш дните си...

* * *

Какво? Не ти ли харесва? Горчи ти...

Че затварям вратата към спомените?

Отвори я тогаз... Ако ти стиска!

Приготви ми вечеря! Любовна!!!