Сбогуване
Всичко остана във миналото...
Но щом завали, спомените нахлуват.
Нека повече не ни горчи виното.
Да поседнем на масата, пред сбогуване!
* * *
Спомням си... недовършената вечеря,
направена по рецепта в компютъра.
Спомням си и друга, изнервена,
на която преглъщахме трудно.
Днес ще ти приготвя обяд -
с вкус на обич и с аромат - отчаяние.
Първо ще направя салата,
после - следващите послания.
Ще нарежа гнева си на ситно,
ще го поръся с последни сълзи,
със разбити във миксер усмивки
ще украся чинията отстрани.
Ще сваря бавно, със къкрене,
и надеждата, и твърдата вяра,
ведно с остарелите предразсъдъци
и мечтата, която и до днес ме изгаря.
А във соса ще сложа изхвърлените
от паметта ми спомени с болка -
ще заменя с тях гъбите...
Цяла купа ще се напълни, догоре!
С червено вино, като кръвта ни,
ще напия страстта ни във вените -
да замлъкнат крещящите рани.
После... После ще вкусим десерта.
Ще го извая във вид на целувки -
по една за всяка година, изминала
във мълчание и преструвки.
Ще преглътнем с чай от вода изворна.
А лъжата? Нея ще я оставя -
вместо захар да си сипеш във чашата.
После с поздрав "Наздраве!"
ще се сбогувам с любовта... нашата.
Нещо забравих ли?! "Да ти е сладко!" -
както казват в земите ни...
Какво да добавя? ОТРОВА!? Не трябва!
ТИ сам осоляваш дните си...
* * *
Какво? Не ти ли харесва? Горчи ти...
Че затварям вратата към спомените?
Отвори я тогаз... Ако ти стиска!
Приготви ми вечеря! Любовна!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© АСИ Всички права запазени
