nellnokia (Нели Господинова)
225 4036
9.04.2009 г., 14:28 ч.

Сбогуване 

  Поезия » Любовна
1084 0 20

... по улици мокри,

осеяни с локви,

потропват забързани токчета...

градът мълчаливо

 в тълпата ни скрива

и всеки по своя път свива...

И аз заминавам  -

ти също замина...

 -  отекват забързани стъпки  -

по навик отбих,

но пълно е с дупки

 и после по пътя си свих...

Така продължавам

в студената есен -

дъждът бързо всичко измива,

макар че понякога

по погрешка завивам...

(пристига и  новата зима...)

... по улици мокри -

замръзнали локви...

 - ледът бързо вече пързаля

краката, ръцете, душите, сърцата

и всеки по своя път свива...

Снегът ще покрие

калта и земята

и локвите грозни по нея,

и общият път,

извървян в есента,

 ще стане красива картина...

... без улици мокри,

без кал и без локви,

без стъпки забързани  в мрака,

и всеки ще крачи по свойта пъртина,

без повече нещо  да чака...

 

© Нели Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • всъщност Жул, писано е някога в твоя роден град
  • Запях си го ! и тъжно и весело ....
  • Поздравления! Много ми хареса!
  • "и всеки по своя път свива"!!!Ужасно точно описваш действителността!!!
  • ..Всъщност и аз до ден днешен потъвам в тези есенно-зимни картини. Връщам и го чета... с голямо удоволствие.. Някак си ми е много близко. Макар, че е раздяла с нещо много близко за мен.... Визуализирам , може би ,заедно със студената есенна картина и част от себе си. Тези прости, наглед думи изразяват моите сложни чувства и мисли..Така съм усетила себе си..
  • Реших да прочета някои твои неша, след прекрасното стихотворение за козунака...
    Това, което си написала ми се струва, че не е само любовно, а твърде философско и затова още по-хубаво - любовта, в която сме ние човеците, но в хармония с околното; в симбиозата с природата, така поетично изразено в живите картини; и в движението - защото само динамичното е съществуващо или поне за да има смисъл, трябва движение... Всички тези накъсани мисли ми хрумнаха, докато четях това твое стихотворение, представях си и се любувах на картините и усещах чувствата в него...
  • Дааааааа, убедих се.
    Пшеш невероятно, толкова ми е близък този стип!
    Браво!
  • :О) Красота :О) много е чувствено :О) БРАВО
    и определено пасва ТУК :О)
  • Това е едно от любимите ми стихотворения. Есените картини, със своето звуково и визуално измерение са се запечатали в съзнанието ми през годините,..Споменът за есента се слива с тъгата от раздялата с любимия човек ..Ако някой не може да почувства това..- си е негова работа.. Но нека не скверни храма на чувствата ми!!!Ето !! Казах го !!
  • Благодаря на всички за изразеното мнение и за корекциите..
    Всъщност мелодията на стиха е от голямо значение за мен - въпрос на естетическо виждане...и творческо изразяване.
  • Много Енергия...прозрях...просто си играеш с думите...с лекота ги наставяш в смисъл и тон.
  • За първи път те чета и много ми хареса стиха.
    Поздрав.
  • сбогуваш се.., защото трябва
    вървиш като насън -
    за да не чувстваш ,
    а всъщност знаеш ,
    че никога -
    да се сбогуваш с любовта
    не можеш....
  • наистина е песенно и много леко за четене!
    поздравления!

    п.п. "пЪртина"
  • "... без улици мокри,

    без кал и без локви,

    без стъпки забързани в мрака,

    и всеки ще крачи по свойта партина,

    без повече нещо да чака..."

    Хубаво е да живееш с очакване, особено зимата...
  • Много е мелодично, лее се...
    Поздрав!
  • ами не знам защо, но четейки ми навява мелодия, но това е един голям + за стиха ! много трудно се пишат стихове,които са песенни...
  • защо пък песен ??.........
  • харесах ! става и за песен....
  • Снегът ще покрие


    калта и земята


    и локвите грозни по нея,


    трябва ли да чакаме зимата, за да живеем красиво?! много ми хареса! поздравления!
Предложения
: ??:??