14.08.2014 г., 10:52

Сбогуване

616 0 7

След миг ще тръгнеш.

                     И ще се стопиш,

подобно на снежинка

                     във дланта ми!

След миг обаче...

                     Има време. Виж

дървото срещу нас,

                     с две черни врани.

Видя ли ги?

                    Красиви са, нали?

Не казвай, че са грозни!

                     И че грачат!

Не казвай нищо!

                     Зная как боли.

И как без сълзи

                     може да се плаче...

Поглъщам те,

                     без мисъл, без слова.

А ти си бледа.

                     Ти си снежнобяла.

По-страшно аз не зная

                     от това -

два дни любов,

                     три месеца раздяла...!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...