Сбогуване
Посветено!
Една жена
събира спомени накуп.
Поставя ги във плик
и адресира.
До него, любовта й.
Там някъде на юг.
Дано писмото
скоро го открие.
В плика, до спомените,
слага още -
нощите ранени,
болката, греха,
заглъхналия телефон,
умрелите надежди
че някога
ще чуе пак смеха.
Залепя устни,
вместо марка.
Усмихва се за сбогом,
през сълзи.
Изпраща го,
но с мисъл жарка,
пронизваща.
Без любовта боли.
Боли. Но връща я.
За него да е пълна.
Защото полвинчатото горчи.
Полулюбов -
полунадежда жалка,
тя спомена
красив ще разруши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
Пожелавам ти от цялото си сърце красива, огнена любов!!! И много здраве, за да й се радваш