Естир (Златка Петкова)
27 828
7.02.2007 г., 13:35 ч.

Сбогуване 

  Поезия
869 0 10
Сбогуване

Пак фрезиите на прозореца ми цъфват
и птиците запяват  в утринта,
а щъркелите се завръщат, за да стоплят
изстинали от зимата гнезда.

Ти тръгваш с буйните води /на пролетта/
поискали в морето да се вливат.
Аз слагам в куфара ти есенна тъга
и бисерна сълза във кърпичка ти свивам.

И кръговрата земен- лудо завъртян
не иска твоите мечти да вземе,
прескочил Гринуички меридиан
със милост гледа на тревожното ни време.

Оставяш пак сърцето ми -вълна
във бряг скалист да удря чело
и падайки под грохота сама,
безсилна в пяна пътя си поела.

Душата ми в безкрайност  уморена
от болки и пропуснати лета,
не иска, но отново ще приеме
сбогуване с очите ти сега.

© Златка Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??