Сбогуване
Сбогуване
Пак фрезиите на прозореца ми цъфват
и птиците запяват в утринта,
а щъркелите се завръщат, за да стоплят
изстинали от зимата гнезда.
Ти тръгваш с буйните води /на пролетта/
поискали в морето да се вливат.
Аз слагам в куфара ти есенна тъга
и бисерна сълза във кърпичка ти свивам.
И кръговрата земен- лудо завъртян
не иска твоите мечти да вземе,
прескочил Гринуички меридиан
със милост гледа на тревожното ни време.
Оставяш пак сърцето ми -вълна
във бряг скалист да удря чело
и падайки под грохота сама,
безсилна в пяна пътя си поела.
Душата ми в безкрайност уморена
от болки и пропуснати лета,
не иска, но отново ще приеме
сбогуване с очите ти сега.
Пак фрезиите на прозореца ми цъфват
и птиците запяват в утринта,
а щъркелите се завръщат, за да стоплят
изстинали от зимата гнезда.
Ти тръгваш с буйните води /на пролетта/
поискали в морето да се вливат.
Аз слагам в куфара ти есенна тъга
и бисерна сълза във кърпичка ти свивам.
И кръговрата земен- лудо завъртян
не иска твоите мечти да вземе,
прескочил Гринуички меридиан
със милост гледа на тревожното ни време.
Оставяш пак сърцето ми -вълна
във бряг скалист да удря чело
и падайки под грохота сама,
безсилна в пяна пътя си поела.
Душата ми в безкрайност уморена
от болки и пропуснати лета,
не иска, но отново ще приеме
сбогуване с очите ти сега.
© Златка Петкова All rights reserved.
