31.08.2004 г., 16:48

СБОГУВАНЕ

1.4K 0 1
Отрони сбогом и си тръгна
без капка жал, съдбата ми отновио се обърна
 и всичко свърши между нас.

Не можех да повярвам че те губя,
но нямах сили да те спра
знаех, че няма да се върнеш и пусто бе в моята душа.

Стоях унесена и тъжна, потънала в миналите дни
мислех че смъртта само
може
да ни раздели.

Снимката ти аз прегръщах,
плачех и скърбях на глас
желание нямах за живота
къде ли бях сгрешила аз.

Обичах те така горещо,
готова бях да тръгна с теб накрай света,
но измамата е лошо нещо
любовта - ужасна слепота.

Снес, вече след години
стоя отново тук сама,
спомням си горещите целувки
И чакам някой да ми каже-
"Щастлива ще си, но не знам кога".

Не мога аз да те разлюбя
до последният си дъх,
първа любов не се забравя,
но ще мога ли да и простя?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...