Отрони сбогом и си тръгна
без капка жал, съдбата ми отновио се обърна
 и всичко свърши между нас.

Не можех да повярвам че те губя,
но нямах сили да те спра
знаех, че няма да се върнеш и пусто бе в моята душа.

Стоях унесена и тъжна, потънала в миналите дни
мислех че смъртта само
може
да ни раздели.

Снимката ти аз прегръщах,
плачех и скърбях на глас
желание нямах за живота
къде ли бях сгрешила аз.

Обичах те така горещо,
готова бях да тръгна с теб накрай света,
но измамата е лошо нещо
любовта - ужасна слепота.

Снес, вече след години
стоя отново тук сама,
спомням си горещите целувки
И чакам някой да ми каже-
"Щастлива ще си, но не знам кога".

Не мога аз да те разлюбя
до последният си дъх,
първа любов не се забравя,
но ще мога ли да и простя?