Сбогуване
Защо си лягам с насълзени очи,
защо съзнанието ми те вика и крещи?
Нима в света си само ти,
нима достатъчно не страдах и нима не ме боли?
Все още искам и копнея,
да страдам заедно със теб -
това ме кара да живея
и аз заспивам с този лек!
Не мислиш ли, че вече прекалихме
да се измъчваме от хорска суета?
От страх да се обичаме, безсънните ни нощи
превърнаха ни в прах и в тъга!
Не искам да ти прозвучи обидно,
но аз не вярвам вече в любовта,
ако ти беше малко само загрижено и свидно,
щеше да опиташ да сме заедно в това!
А моето страдание, а моите молитви -
къде захвърляш ей така?
Лесно ти е, без да ме попиташ,
да обърнеш всичко на шега!
А аз къде съм във живота ти?
Усещаш ли какво си ти за мен,
усещаш ли изобщо нещо?
Ах, колко празно е без теб в моя ден!
И да ти пиша, няма да го побера -
това което мисля, чувствам, преживявам.
И да ти пиша, може би греша
и само себе си ранявам.
Сбогом, вече стана късно,
отровата отдавна аз изпих
и всичко, знай, за мен е безнадеждно -
отдавна спрях да се надявам, но само мъката си не изтрих!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евелина Ангелова Всички права запазени
