Защо си лягам с насълзени очи,
защо съзнанието ми те вика и крещи?
Нима в света си само ти,
нима достатъчно не страдах и нима не ме боли?
Все още искам и копнея,
да страдам заедно със теб -
това ме кара да живея
и аз заспивам с този лек!
Не мислиш ли, че вече прекалихме
да се измъчваме от хорска суета?
От страх да се обичаме, безсънните ни нощи
превърнаха ни в прах и в тъга! ...