Сбогуване с лятото

Разлистени сънища гонят се в мрака,

връхлитат крехката гола снага.
Зад ъгъла утрото изгрева чака,
наблизо проскърцва желязна врата.

Вълни се разбиват сърдито в скалите,
дантелата морска обгръща брега.
Луната целува с усмивка звездите,
приспива небето ефирно в нощта.

Отива си лятото знойно, щастливо,
но знае, че пак ще се върне с фанфар.
А тайните скришом, с трепет, игриво
поглеждат искрите на морския фар.

Морето запява приспивна балада,
родена от дюни и пясъчна шир,
на утрото носи безумна наслада,
зареяна нейде в безкрайния мир.