Сбогуване с лятото
СБОГУВАНЕ С ЛЯТОТО
Р.Чакърова
Лятото си тръгва със сълзи
и през облак тъжно се усмихва.
В парка две оклюмали брези
се полюшват безнадеждно тихо.
Тихо е и в мен. Не чувам нищо...
Само ударите на сърцето.
Всички песни сякаш са излишни.
Иде есен - казал е поетът...
Време е за листопадни рими,
за раздиращи душата чувства -
ранноесенна необходимост
от обагрено с ръжда изкуство.
Остра нужда от чадър и шлифер,
топъл шал и..., може би, прегръдка...
И когато в мен е много, много тихо,
ти да влезеш с есенните стъпки...
Лондон 18/09/2016 ' 10:38
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
