СБОГУВАНЕ С ЛЯТОТО 
Р.Чакърова 

Лятото си тръгва със сълзи 
и през облак тъжно се усмихва. 
В парка две оклюмали брези 
се полюшват безнадеждно тихо. 

Тихо е и в мен. Не чувам нищо... 
Само ударите на сърцето. 
Всички песни сякаш са излишни. 
Иде есен - казал е поетът... 

Време е за листопадни рими, 
за раздиращи душата чувства -
ранноесенна необходимост 
от обагрено с ръжда изкуство. 

Остра нужда от чадър и шлифер,
топъл шал и..., може би, прегръдка... 
И когато в мен е много, много тихо, 
ти да влезеш с есенните стъпки... 

Лондон 18/09/2016 '  10:38