Сбогуване с родния дом
Сбогувам се със родния си дом,
със цъфналите люляци на двора,
сбогувам се със сивия балкон,
с лозата и прогнилата подпора.
Сбогувам се със старото дърво,
със кучето, колибата, съседа.
Дъждът се плиска като из ведро -
сбогувам се и с тебе, облак щедър!
Сбогувам се със милия си кът,
където песни, смях и глъч ехтяха,
където нощем, всички щом заспят,
щурците весело за мене пяха.
Сбогувам се със празното мазе,
където котараци все живяха,
сбогувам се с най-синьото небе,
с мечтите детски, с родната си стряха!
Сбогувам се със входната врата,
но винаги ще помня аз адреса
на храма свят, на къщата... дома -
приютът на едно щастливо детство!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любимата Всички права запазени
