Счупена душа
Веднъж, по улицата както си вървях
блестящи късчета видях!
Целите оваляни във прах!
Едва не стъпих върху тях!
Наведох се и ги събрах.
Почистих ги и ги залепих...
Погледнах ги и се изумих!
Кой бе дръзнал да стори това?!
Да счупи на дребно душа!
Да я захвърли в калта!
Опитвах се да я оправя със какво ли не!
Не става! Не и не!
От белезите И ме боли!
Гледам ги и моята душа кърви!
Разбирам, че няма по-голямо зло
от това, което се ражда зад човешкото чело!
Бих помолила хората да мислят с душата,
но знам, че няма да ми изпълнят молбата!
Обгръщам ранената душа с любов!
Плача за другите, оваляни в прах,
които няма кой да защити!
Има страшно много разбити души!
Красиви, нещастни, самотни души!
Те имат нужда някой да ги подкрепи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
