Счупена душа
Веднъж, по улицата както си вървях
блестящи късчета видях!
Целите оваляни във прах!
Едва не стъпих върху тях!
Наведох се и ги събрах.
Почистих ги и ги залепих...
Погледнах ги и се изумих!
Кой бе дръзнал да стори това?!
Да счупи на дребно душа!
Да я захвърли в калта!
Опитвах се да я оправя със какво ли не!
Не става! Не и не!
От белезите И ме боли!
Гледам ги и моята душа кърви!
Разбирам, че няма по-голямо зло
от това, което се ражда зад човешкото чело!
Бих помолила хората да мислят с душата,
но знам, че няма да ми изпълнят молбата!
Обгръщам ранената душа с любов!
Плача за другите, оваляни в прах,
които няма кой да защити!
Има страшно много разбити души!
Красиви, нещастни, самотни души!
Те имат нужда някой да ги подкрепи!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
