Aug 22, 2016, 6:42 PM

Счупена душа 

  Poetry
1673 7 22

Веднъж, по улицата както си вървях

блестящи късчета видях!

Целите оваляни във прах!

Едва не стъпих върху тях!

Наведох се и ги събрах.

Почистих ги и ги залепих...

Погледнах ги и се изумих!

Кой бе дръзнал да стори това?!

Да счупи на дребно душа!

Да я захвърли в калта!

Опитвах се да я оправя със какво ли не!

Не става! Не и не!

От белезите И ме боли!

Гледам ги и моята душа кърви!

Разбирам, че няма по-голямо зло

от това, което се ражда зад човешкото чело!

Бих помолила хората да мислят с душата,

но знам, че няма да ми изпълнят молбата!

Обгръщам ранената душа с любов!

Плача за другите, оваляни в прах,

които няма кой да защити!

Има страшно много разбити души!

Красиви, нещастни, самотни души!

Те имат нужда някой да ги подкрепи!

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??