Отново чупя огледало,

но се усмихвам на това.

Защо да плача? Аз отдавна

не страдам за огледала.

Отдавна принцове не чакам,

Двете сами сме с любовта.

Инатливо непостоянни,

с характер като въздуха.

Отново месецът е февруари

и аз не знам, от студ,

от що ли,

започвам да троша огледала...

После събирам стъкълцата в очила

и сядам с тях вглъбено да чета.

Чета например Маргарита и майстора,

но е толкова странен сюжета.

Не знам дали на февруари е вината,

но няма нито бал и нито дявол! 

Поетите са вещери, които диво  на метли летят,

А цял Йерушалим обича... "добрия" Пилат...

Отново чупя огледало,

но се усмихвам на това.

Нормално е и предполагам, 

че виновен е студа.

*** ***