31.10.2019 г., 7:40

Себеописание

795 0 0

Да се опиша днес реших-
незнайно откъде ми хрумна.
И ето във ръка с молив
редих слова дорде се съмна.

 

Какво за себе си да кажа -
самотен мъж, видял от всичко.
Обичам музика да слушам,
(но пусната като за фон),
вглъбен във интересна книга
със чаша вино във ръка.

 

Обичам кънтри, джаз и соул,
също етно, рок и блус.
Но най-обичам да се любя
със умна, хубава жена.

 

Но, май жените са капризни.
Не мога да ги разбера!
Все нещо в мен не им харесва
и яхват своята метла.

 

Една ми казва, че дебел съм,
на друга пък изглеждам гържав.
За трета много стар съм бил.
Четвърта търсела пък двойка.

 

Подмятат ме една на друга
и гледат само моя вид.
Една, за цяр не се намери
в душата ми самотна да погледне.

 

"Пък аз си знам че умен съм!
Но защо съм тъй красив?
Може би, защото скромен съм,
а скромността краси човека!" :)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Минко Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....