Седянка по пладне
Експеримент – Макро поезия
По фотографията
на Pepina (Пепа Деличева)
„Капки върху крана в банята”
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=205454
„Водата край няма…
вдъхновението също”
Народна мъдрост… от народен човек
Трета месечна вноска
Седянка по пладне
Срещнали се две съседки-
в светло пладне на мегдана:
- Как живееш братовчедке?
- Как… На тъмно съм завряна.
Тейко лош, задръстена тръба,
не ми дава вечер на чешмата-
къпана с разпусната коса
хубост да излея сред тълпата.
Сложил ми е водомер и кран
за да гледа кога съм излязла.
Чака ме в сифон- пиян, заврян,
кога Слънце вземе да залязва.
А до крана космата „Горила”-
с лапи пази, за да не избягам!
Карма чиста в мене се е свила,
молекулна ставам и си лягам.
Ох, кахърна в облаците скитам-
тъй оплаквам къра и полето…
и защо родих се, все се питам:
Бог не ме ли иска на небето?
Съхна, вехне мойта младост
и прегарям в целомъдрие!
Нищо не ми носи вече радост-
с китка, чакам милосърдие.
Да пристана и слънчев левент
мойто тяло страстно да напие!
Да отприщя кипналия бент-
в облачно хоро да ме извие!
Дъжд да ме залее- сред пороя
искам смело гола да се гмурна!
Да се чувствам искана девойка!
Майка си-
Реката да прегърна!
Сагата продължава: - целомъдрието не!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
