Сега
В небивало бродирах дните си,
един след друг... все по-вълшебни,
картините превръщах в истини,
мечтите - в сбъдване за тебе.
Ухание на влюбване разпръсвах
и ароматно те обричах да си мой,
предели и последици разкъсвах
със вярата, че може би си... ТОЙ.
Прекрачвах всичко, себе си прекрачвах,
за да летя с накъсани криле,
сега съм неудобна, неудачна...
С очи ме търсиш... моля те, недей...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
