Сега е време

Не зная как да почна.
Искам толкова да кажа,
а всичко казано е многократно.

От усти различни,
от поети рисували по листа.
От музикантите изпято е,
което има за изпяване.
С нови думи да разкажа, трудно е,
онова, което скрило се е в мен.

И в стихове те търсих,
и в песни много слушал съм за теб...
Беше страшно,
понеже сам ги слушах.
Имах само слух и поглед,
чрез които да те търся.
А моят усет... Ах, моят усет!
Той е толкоз притъпен.
Толкоз свикнал е на факта,
че ти и днес не си до мен.

Отворен ще оставя края,
кой знае, може да ме навестиш.
Редовно при чужди и различни спиш,
време е, Любов...
Време е  за крачката
да се открием!