25.09.2007 г., 9:21

Сега ще те обичам

2.1K 0 31
 

Сега ще те обичам - за последно.

С неамплитудно-тръпнеща константност.

Безропотно, безсрамно и безследно,

с оголена, до стряскане, профанност.


Сега ще бъда твоя - до сервилност,

с лакейно-завладяваща гримаса.

Със топлещо-привличаща стабилност

в проскърцваща, до глъхнене, нагласа.


Сега ще те напивам - до горчене.

Във празни устни себе си ще вливам.

Ще те измоля, даже на колене.

Пред восъчни икони ще заспивам.


По женски ще се моля - предолтарно

(одрани, коленете ме предават...).

Обичането висне катинарно.

Сегашни тръпки утре не признават.


Картечна съм. И искам те, куршумна.

Стрелбищното отекване притиска.

Без бързане и някак си безшумна,

изгубена в примамното на риска.


Сега ме вземай! После ще съм в заем.

Изчаках се... И чувствата са груби.

След всичкото дали ще се познаем?...

Скъперникът не дава. И не губи.


20.09.2007 г.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дарче, ти си го замислила и осъществила по-дълбоко, отколкото аз набързо можах да вникна. Твоето е по-силно и по-правилно!
  • Обичането висне катинарно.
    Сегашни тръпки утре не признават.

    Наистина си картечна!!! Хваща ме страх от тебе, тъй да знаеш!!!
  • "Във работата тя не е добре - работи, сякаш утре ще умре.
    Ала когато българката люби - тя сякаш за последен път се люби!"

    Как упорито, как неотменно и настъпателно го правиш!

    А за мен 20 септември беше такъв спокоен, с нищо незабележим ден!

    Съвършено е, само ей този стих ме замисля: "Скъперникът не дава. И не губи." Колко е лесно - не давай и няма да загубиш! Ами тогава всички да сме скъперници!?

    Но не е така! Който не дава, той и не печели! Което пък е равнозначно на загуба. "Трябва да дадеш девет, за да спечелиш десет!" - казва пословицата! Или "Който не рискува, той не печели!" - е другият вариант.

    В последният ред би трябвало да има някакво противопоставяне. Нещо като "Скъперникът не дава, ала губи!" Или нещо като "Във любовта скъперниците губят!" Във всеки случай ми се струва, че последният ред трябва още малко да се пипне!


  • Наистина звучи като за последно. Да, това е усещането.
    Аплодисменти!
  • Пак те чета и се радвам на яркостта ти, на цветната палитра от чувства!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...