Сега ще те обичам - за последно.
С неамплитудно-тръпнеща константност.
Безропотно, безсрамно и безследно,
с оголена, до стряскане, профанност.
Сега ще бъда твоя - до сервилност,
с лакейно-завладяваща гримаса.
Със топлещо-привличаща стабилност
в проскърцваща, до глъхнене, нагласа.
Сега ще те напивам - до горчене.
Във празни устни себе си ще вливам.
Ще те измоля, даже на колене.
Пред восъчни икони ще заспивам.
По женски ще се моля - предолтарно
(одрани, коленете ме предават...).
Обичането висне катинарно.
Сегашни тръпки утре не признават.
Картечна съм. И искам те, куршумна.
Стрелбищното отекване притиска.
Без бързане и някак си безшумна,
изгубена в примамното на риска.
Сега ме вземай! После ще съм в заем.
Изчаках се... И чувствата са груби.
След всичкото дали ще се познаем?...
Скъперникът не дава. И не губи.
20.09.2007 г.
© Дарина Дечева Все права защищены