30.08.2011 г., 21:56

Сега съм без теб!

1.3K 0 1

Това е нещо като песен, която написах, но го слагам в поезия. Вдъхнови ме песента на 'Luis Fonsi - Imaginame sin ti". Дано ви хареса!


Сякаш беше вчера, когато

те обичах толкова силно и бяхме щастливи.

Ти беше единствената ми любов.

Ти беше всичко за мен.

Ако знаеше сега как боли да те

гледам отдалеч и да знам,

че не мога да те докосна.

Защо постъпи така с мен?

Кажи ми, че все още ме обичаш...

... моля те!

 

Сега съм без теб,

но любовта ми е все още твоя.

Когато се потапям в сънищата си,

ти си там, до мен.

Сега съм без теб.

Чувствам се толкова изгубен.

Ти отне моята душа.

Върни ми я... моля те!

Сега съм без теб.

 

Сякаш беше вчера, когато

се смяхме, когато те докосвах

и ти се разтапяше.

Но всичко свърши

и не искам това да се превърне в един спомен.

Защо постъпи така с мен?

Кажи ми, че все още ме обичаш...

... моля те!

 

Сега съм без теб,

но любовта ми е все още твоя.

Когато се потапям в сънищата си,

ти си там, до мен.

Сега съм без теб.

Чувствам се толкова изгубен.

Ти отне моята душа.

Върни ми я... моля те!

Сега съм без теб.

Защо постъпи така с мен?

Кажи ми, че все още ме обичаш...

... моля те!

Сега съм без теб,

но любовта ми е все още твоя.

Когато се потапям в сънищата си,

ти си там, до мен.

Сега съм без теб.

Чувствам се толкова изгубен.

Ти отне моята душа.

Върни ми я... моля те!

Сега съм без теб.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Новолуние Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...