СЕЛСКАТА КАМБАНА
Камбаната тревожно бие,
отмерва своя ре миньор...
От силна болка сякаш вие.
Тревожи селския простор...
На всички в село съобщава,
че някой в село е умрял!
И селото осиротява
и някой тук е взел и дал!
Че селото с един по-малко...
Ще хлопне пак една врата!
Отиваме си, колко жалко!
угасва една Светлина!
Селата просто опустяват,
а корените ни са там!
Надеждите ни се стопяват,
без българи остава там!
В селата щъкат само старци
и често в къща по един...
О, всички ще ми кажат:"Прав си!"
Но нещо ще ли се смени
А българското е в селата,
то там до днес се съхрани!
Стоим на топа на устата
и чакаме, да се смени!
Пустеят къщите в селата.
Камбаната ще потвърди!
Надежда няма и в децата...
О, те са в чуждите страни!
09.06.2009г. Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени