13.07.2009 г., 0:16

Семейство

5K 0 3

Семейство

 

Мойто щуричко семейство

страшно много аз обичам.

Всеки пълен е с безброй таланти -

творци ги аз наричам.

 

Тате чуден е поет -

работяга е напет.

И художник даже -

няма нещо да не може.

 

Баба както казва -

има златни ръце.

Най-добрият зет,

с най-голямото сърце.

 

Мама по професия е педагожка -

с децата тя е виртуозка.

С бизнеса семеен се изявява –

върти го, без да се напряга.

 

Всички ù признават -

страшно е добра.

В това, което върши,

влага цялата душа.

 

А пък кака няма равна –

с ангелски гласец е надарена.

Операта обожава -

по цял ден нещо си припява.

 

Тя от мен е по–голяма,

по-мъдра е, това е ясно.

Със съвети ме засипва

мойта кака сладкогласна.

 

На семейството най-малкият член,

даже по-малък и от мен,

скъпото ни куче е това -

ту душица, ту голяма беля.

 

Всички сме страхотни планинари -

обожаваме природата красива.

В околността най-запалени рибари -

цяло лято сме на язовира.

 

А за себе си какво да кажа -

от всички най-големият щурак.

С остроумия от смях ги спуквам,

от сутрин чак до мрак.

 

Ах! На кой се метнах

аз такова диване?

Няма никога да се променям!

Винаги ще бъда по душа дете!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...