Имам болна по рождение сестра,
която все си мълчи,сигурно страда.
Седемдесет и четири годишен баща,
походи малко, свърши нещо и ляга.
Имам си и племеница много красива
на тринадесет ще стане през юли.
Дано поне тя да е истински щастлива,
да не я нараняват с фалшиви думи.
Каквото и да е, семейство си ми е
и всеки от тях безумно си обичам.
Търсим си щастието, а то къде ли е,
може би в нас, аз любов го наричам.
© Явор Перфанов Всички права запазени