Имам болна по рождение сестра,
която все си мълчи,сигурно страда.
Седемдесет и четири годишен баща,
походи малко, свърши нещо и ляга.
Имам си и племеница много красива
на тринадесет ще стане през юли.
Дано поне тя да е истински щастлива,
да не я нараняват с фалшиви думи.
Каквото и да е, семейство си ми е
и всеки от тях безумно си обичам.
Търсим си щастието, а то къде ли е,
може би в нас, аз любов го наричам.
© Явор Перфанов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
