Тръгваш ли? Докосни ме!

Сенките тихо целуват стената.

В спомените ни, едва доловими

с малкия принц стоим под дъгата.

Чуй гласа ми, как нежно зове те

преди да пропадне в тишина…

Нашето щастие лекувано стене

босо и тъжно, само под дъжда.

Нашите изгреви бързо залязват

и сиво е под клепките морни.

Мечтите отдавна от взора сме скрили

В кутията прашна на мигове спорни.

Тръгвам си! Докосни ме!

Целуни устните ми с жар!

Любовта... едва доловима...

в сенките топи последният плам.