Сенки
342
0
0
Тръгваш ли? Докосни ме!
Сенките тихо целуват стената.
В спомените ни, едва доловими
с малкия принц стоим под дъгата.
Чуй гласа ми, как нежно зове те
преди да пропадне в тишина…
Нашето щастие лекувано стене
босо и тъжно, само под дъжда.
Нашите изгреви бързо залязват
и сиво е под клепките морни.
Мечтите отдавна от взора сме скрили
В кутията прашна на мигове спорни.
Тръгвам си! Докосни ме!
Целуни устните ми с жар!
Любовта... едва доловима...
в сенките топи последният плам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
