Сенки

Poetry

343 0 0

Тръгваш ли? Докосни ме!

Сенките тихо целуват стената.

В спомените ни, едва доловими

с малкия принц стоим под дъгата.

Чуй гласа ми, как нежно зове те

преди да пропадне в тишина…

Нашето щастие лекувано стене

босо и тъжно, само под дъжда.

Нашите изгреви бързо залязват

и сиво е под клепките морни.

Мечтите отдавна от взора сме скрили

В кутията прашна на мигове спорни.

Тръгвам си! Докосни ме!

Целуни устните ми с жар!

Любовта... едва доловима...

в сенките топи последният плам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0