Септември
Септември
Септември е риж.
Ръждиво разплакан.
Просъсква дъждът.
Небето ръмжи.
И лятото, будно,
с тревога очаква
под жълти листа
своя смях да приспи...
Септември е стар.
Любовник изкусен.
Целува тръпчиво.
Разголва със дъх.
Оставя по кожата
белези – устни,
когато си тръгва
по стръмния път.
Рисува мъгли.
И бури чертае...
Пристъпва безшумно.
Призрачно-тих.
Отново е влюбен.
Сезонно мечтае.
По вятъра пише
есенен стих...
18.09.2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
